Alfie - симпатяга в крайна сметка

Вчера гледах филм. Нищо крайно запомнящо се, но ми остана приятен привкус. Очакванията ми бяха за филм, в който главният герой-женкар открива, че трябва да промени начина си на живот, опитва и накрая остава сам. Какъвто бях гледала наскоро. Но всъщност това, за което наистина се говореше в този конкретния Alfie беше приятелството. И колко е важно да го намериш, дори когато не го търсиш. Без значение дали е в зарязана любовница-нечия съпруга или в старец, който си срещнал случайно в тоалетната.

© United International Pictures (UIP)                                                    Photo: Paramount Pictures / SL

Тези сцени ми бяха доста въздействащи. Защото както сам се досети главният герой и чието мнение споделям: Не е хубаво само да получаваш, трябва и да дадеш.
Напоследък животът ми е пренаситен с моменти, в които момчета се хвалят с каква мацка са били или кого ще забият, но се усеща голяма липса на приятели, които просто да се поинтересуват "Какво по дяволите се случва там някъде?". Както мисля е и във филма.

Това,  което харесах във филма беше разбира се Джуд Лоу. Красив мъж с излъчване и този толкова сладурски английски акцент. Образът му в Боровинковите нощи с Нора Джоунс, който бях гледала преди известно време, беше доста по-симпатичен, но пък тук се скъсва да пуска усмивки и да прави мъдри заключения.

Сиена Милър, която е доста симпатична мадама. Сексапилна, но и леко неуравновесена. Чувството, което поражда у момчетата е това, което Алфи нарича - Моментът "О-ооо". Нещо, с което не можеш или не искаш да се справиш, или не трябва. Зависи. Този момент "О-ооо" дава възможност на режисьор, оператор и монтажист да се развихрят по много забавен начин и да използват интересен похват, който не знам как се нарича, защото не съм учила нищо, свързано с кино. Както приятелят ми забеляза има и други интересни техники като например размества на кадри в последователност 1, 4, 2, 5, 3, 6, което явно е доста приложими в сцени със събличане.

 


Адам, гаджето на Джули. Джули е изиграна от Мариса Томей, която според приятеля ми е прилично симпатична девойка, споделям мнението му, но не толкова ентусиазирано. Но сега не става въпрос за нея, а за гаджето й. Той е просто, уоу, като го видях, докара ми усмивка, не знам точно защо, но е уау. И тук ще си позволя: :D:D:D  Името на актьора е Stephen Gaghan впрочем.

Слагам още една негова снимка с Мариса, за да го видите пак.

Букетът за Лиз. Или по-скоро начинът, по който Алфи го приготвя и двамата с цветаря избират всяко цвете, отговарящо на нейния характер. Доста е романтично, защото докато го правят Алфи изцяло мисли само за нея, което не му се случва често. Тук да спомена, че Лиз се играе от Сюзън Сарандън, която във филма е на около 50, жена от класа, с някои трески за дялане разбира се, но изцяло заслужава подобен букет. Е, може би той не мисли така малко след като й го поднася, но това е във филма.

 

И накрая е финалът на филма. Епилогът от Алфи и песента Old habits die hard.

Alfie: What have I got? Really? Some money in my pocket. Some nice threads, fancy car at my disposal, and I'm single. Yeah... unattached, free as a bird... I don't depend on nobody. Nobody depends on me. My life's my own. But I don't have peace of mind. And if you don't have that, you've got nothing. So... So what's the answer? That's what I keep asking myself. What's it all about? You know what I mean? 

Old habits die hardHard enough to feel the pain